Красивите планински върхове на България
Върхът съставлява издигната и обособена част от билото на планина. Височината и формата на един връх могат да бъдат най-различни. В взаимозависимост от формата на върховете са разказани голям брой типове: игловидни, конусовидни, купеновидни, плоско заоблени, платовидни, скалисти и така нататък Според произхода си върховете най-често са остатъчни (твърдици) и вулканични.
Върховете постоянно са носили необикновен смисъл за една избрана категория хора - върхът съставлява една цел, която провокира да бъде достигната. И защото над върха няма нищо повече (освен въздух, облаци, вятър и мъгла), то за физическите благоприятни условия на индивида няма по-голямо предизвикателство от изкачването на един връх. Има персони, които не могат да заспят нощем, в случай че не са изкачили най-малко 10 - 15 върха за една година. Когато се изкачиш на върха, чувстваш едно задоволство от себе си; спомагателен бонус е прелестната панорама, която се открива съвсем постоянно към теб.
Понякога при ясно време се виждат планини и полета на стотици километри - при височина на върха от 2000 метра хоризонтът е далечен на към 150 километра. Понякога пък при облачно време (обикновено през есента) долу в ниското се стелят мъгли и облаци, а горе на върха грее слънце. Гледката е сюрреалистична - мъглата наподобява като пух, в който ти се желае да се хвърлиш сходно на тримата простаци на Елин Пелин. В далечината могат да се видят върхове, отдалечени до 400 и повече километра. Според разкази на очевидци при доста ясно време от вр. Ботев в Стара планина се виждат най-южните върхове на Карпатите, а от планините Славянка и Беласица се вижда Олимп.
Връх Мусала, със своите 2925 метра височина, е най-високият връх в България, както и на целия Балкански полуостров. Намира се в Рила планина, наоколо до курорта Боровец. На самия връх е построена метеорологична станция на института по метеорология и хидрология към Българска академия на науките.
Името на върха произлиза от арабското " мус Аллах " ( " място покрай Бога " ). Това е и наименованието на камъка, върху който се поставят покойниците в джамията. През интервала 1949-1962 година се назовава връх Сталин.
Връх Вихрен е висок 2914 метра и е най-високият връх на Пирин планина. Той е втори по височина в България, след връх Мусала в Рила и трети на Балканите след връх Митикас в планината Олимп (Гърция).
Любопитното за този връх е, че от другите направления наподобява по разнообразни способи - гледан от юг наподобява на четиристенна пирамида, а от Банско - на пресечена пирамида.
Връх Ботев, със своите 2376 метра височина, е най-високият връх в Стара планина. Той се намира в Централна Стара планина, покрай Карлово и Калофер.
Представлява обстойно пасбище с гранитна основа, което страда от забележителна ерозия, дължаща се на огромното строителство и полагането на кабелни трасета. Върхът попада в територията на резерват Джендема. Върхът в предишното се назовава Юмрукчал и Фердинандов връх. През 1950 година е преименуван на Ботев.
Черни връх е най-високата точка на планината Витоша, край София. Височината на върха е 2290 метра. Той е четвърти по височина и е вторият най-ветровит връх в България след връх Мургаш.
Черни връх има отредено място в историята на българския туризъм. Именно неговото нанагорнище, проведено от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 година, се смята за рожденна дата на проведеното туристическо придвижване.
Връх Тодорка се намира в Пирин и е висок 2746 м, като се подрежда на 11-то място по височина в планината. Може да се изкачи елементарно откъм Тодорина врата, която е на юг от върха, при започване на Тодориното било. От върха се открива необятна гледка към Вихрен и Кутело на запад и към Стражите на изток. На юг може да се види връх Каменица, а при ясно време на север може да се види Банско. 
Връх Ком, прочут още като Голям Ком, е висок 2016 м и се намира в западната част на Стара планина. Върхът е ситуиран южно от град Берковица, като с находящите се източно от него по-ниски върхове Малък и Среден Ком образуват хълм с почти разположение запад-изток, стръмен скалист скат от север, заоблено тревисто било и наклонен тревист скат от юг.
Най-красива панорама се разкрива на север от върха, откъдето се виждат Берковското поле, Берковица, както и Монтана и язовир Огоста.
Връх Снежанка е ситуиран в Родопите, на 15 км от град Смолян. Със своите 1926 м е най-високият връх в региона на рида Букова планина и на курорта Пампорово. На самия връх е построена телевизионна кула, висока 156 метра, намираща се на височина 2082 метра. От кафето-панорама, което се намира на 2019 м височина, посетителите могат да се насладят на необикновен аспект.
Твърди се, че заран при ясно време от терасите на кулата се разкрива панорама към Егейско море.
Връх Бузлуджа или връх Хаджи Димитър, както е неговото настоящо име, е връх в централната част на Стара планина. Висок е 1441 метра и има национално, естествено и историческо значение. На този връх се бори четата на Хаджи Димитър през 1868 година, по тази причина върхът носи неговото име през днешния ден. В подножието на върха българските социалдемократи скрито организират Бузлуджанският конгрес, посредством който се основава Българската социалдемократическа партия. В чест на това заседание на върха е издигнат дом-паметник на българските социалисти. 
Връх Вежен е висок 2198 м. Намира се в Тетевенския Балкан. От върха се открива гледка към Средна гора, Рила, Пирин, централното било на Стара планина. Представлява обстойно заравнено плато. Зимите са сурови, с доста ниски температури, мощен вятър и снежни стихии. В последните зимни месеци и началото на пролетта снежната завивка доближава дебелина до 2 м. Често се образуват и лавини. Той дава началото на река Бели вит. 
Връх Руен е най-високият в Осоговската планина, през него минава границата сред България и Македония. С височина от 2251 м, се подрежда на пето място в България и е част от националното придвижване Покорител на 10-те планински първенци. Есенно време цветът на масива става блестящо червен, с помощта на почервенелите листа на боровинките. На север-североизок от върха може да се види връх Църноок, в сръбската планина Дукат, а при хубаво време се виждат и Рила, Пирин и Витоша.
